Над 14 хиляди бедствия и инциденти отчита НСИ за година у нас

14 850 бедствия, аварии, инциденти и кризи са регистрирани през 2023 година в страната. Това сочат данни, изготвени от Националния статистически институт (НСИ) на базата на годишни отчети от общинските, информация от други изследвания и административни източници.

Спрямо 2022 г. броят на кризисните събития се увеличава с 1.0%. Най-голяма част от тях са пожарите със загинали, ранени и с причинени материални щети – 50.4%. Следват пътните инциденти с жертви и пострадали – 47.2%.

Вследствие на бедствия, аварии, инциденти и кризи през 2023 г. са загинали 667 лица или 10 човека на 100 000 души от населението на страната. Най-много са жертвите на пътно-транспортни произшествия – 546. Следват загиналите при пожари – 113 души. Най-много са загиналите в областите София-град – 57, и Пловдив – 50 души. Най-малко са в Перник и Смолян – по 4 лица.

Ранените са общо 9 415, или 146 лица на 100 000 души от населението на страната. Най-голям е броят на пострадалите при пътно-транспортни инциденти – 9 125 лица, и при пожари – 289 души. На регионално ниво пострадалите са най-много в областите Пловдив – 1 132 лица, София-град – 905 човека, и Варна – 871 души.

Бедствия

През 2023 г. бедствено положение е било обявено в 104 случая – с 55 броя или над 112% повече спрямо 2022 г. Най-много са бедствията, причинени от наводнения, бури, тежки зимни условия и горски пожари. В сравнение с 2022 г. обявените бедствени положения в резултат на наводнения са се увеличили с 62.5%, а заради горски пожари – с 85.7%.

Засегната е частично или изцяло територията на 88 общини в страната. Най-голям брой бедствия са регистрирани в общините от областите Варна, София и Враца. Същевременно бедствено положение не е било обявявано в областите Кюстендил, Ловеч, София-град и Ямбол.

Вследствие ба бедствия в страната са загинали петима души. Броят на жителите в засегнатите от бедствия територии е 1 321 253 души, или 20.5% от общото население на страната.

Обществени разходи за кризисни събития

За готовност, превенция, реагиране и възстановяване от кризисни събития в сектор “Държавно управление” през 2023 г. са изразходваните 850 977 хил. лева, или 0.46% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Разходите за кризисни събития намаляват значително спрямо 2021 и 2022 г., когато са отчетени и средствата за овладяване на пандемията от COVID-19 и кризата вследствие на войната Украйна, изразходвани през 2022 година.

Най-много средства през 2023 г. са изразходвани за готовност (78.6%) и превенция (12.7%), докато през 2021 и 2022 г. най-голяма част от средствата са били за възстановяване и реагиране вследствие на двете мащабни кризи – заради пандемията от COVID-19 и войната в Украйна.

695 077 хил. лева от общите средства за кризисни събития през 2023 г. са изразходени от централната изпълнителна власт. Местните власти са отчели 155 900 хил. лева от всички разходи. Относителен дял при министерствата и ведомствата е висок заради средствата, изразходвани по направление “готовност” – 627 526 хил. лева. Сумата включва дейности по противопожарна охрана, управление на държавния резерв и военновременните запаси и други.

При общините най-много средства са изразходвани по направленията “възстановяване” – 65 420 хил. лева, и “превенция” – 48 654 хил. лева.

98.2% от изразходените средства за кризисни събития са осигурени от държавния бюджет, а 1.8% – от ЕС. По-голямата част от европейските средства са изразходвани по направление “готовност”. За разлика от 2023 г., през 2022 г. повече от половината отпуснати средства от ЕС са били изразходени по направление “реагиране”, а над две трети – по направление “възстановяване” – през 2021 година.

През 2023 г. за защита на населението при стихийни бедствия и аварии са изразходвани 163 591 хил. лева, или 19.2% от общите разходи за кризисни събития, които възлизат на 850 977 хил. лева. Средствата за защита на населението при стихийни бедствия и аварии нарастват с 6.3% спрямо предходната 2022 година и с 10.8% спрямо 2021 г.