Степени на артериалната хипертония

Терминът „есенциална хипертония“ често се използва в западните страни в клиничната практика на кардиолозите. В България и Русия този термин се заменя с „хипертонична болест“, въведен през 1948 г. от Г. Ф. Ланг. И двата термина означават едно и също — устойчиво повишаване на кръвното налягане. Как протича хипертонията и какви рискове носи тя? В тази статия ще разгледаме въпроса по-подробно.

Най-честото заблуждение за високото кръвно налягане

В началния етап на хипертонията разликата между нормалното и повишеното кръвно налягане е минимална — около 10-15 мм живачен стълб. Организмът често компенсира тези промени, като се адаптира към тях, и симптомите може да се появяват рядко. Дори при внезапни пикове на налягането, не винаги се усещат характерните признаци като главоболие или шум в ушите.

В ранните стадии на заболяването процесът може да бъде забавен без лекарства. Ако обаче не се направят промени в начина на живот, развитието на болестта и увреждането на важни органи е неизбежно.

Основната опасност при хипертонията е, че в началните етапи пациентът може да не изпитва никакви болкови симптоми. Единственият сигурен начин да се открие проблемът е редовното измерване на кръвното налягане.

Видове на артериалната хипертония

Според причините за възникване, артериалната хипертония се разделя на първична и вторична.

Първична артериална хипертония

Тя възниква поради сложен набор от фактори:

• нарушена регулация на кръвното налягане;
• повишен тонус на малките артерии, които предхождат капилярите (артериоли);
• недостатъчно отделяне на натрий от бъбреците;
• повишена реактивност на сърдечно-съдовата система (рязка промяна на налягането в отговор на стрес, тютюнопушене или други външни дразнители).

Комбинацията от тези фактори, заедно с нездравословен начин на живот (тютюнопушене, затлъстяване, прекомерен прием на сол), утежнява състоянието, като болестта прогресира: кръвното налягане се повишава и страдат органите-мишени.

Вторична (симптоматична) артериална хипертония

Този тип хипертония се развива като постоянен симптом при определени заболявания:

• хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза и свръхпроизводство на тиреоидни хормони, главно тироксин);
• първичен алдостеронизъм (прекомерно производство на хормона алдостерон);
• феохромоцитом (хормонално активен тумор, съставен от клетки на надбъбречните жлези);
• синдром на Кушинг (заболяване, причинено от повишено производство на кортикостероидни хормони в кората на надбъбречните жлези);
• микседем (тежка форма на хипотиреоидизъм);
• вродено стесняване на аортата в определен участък;
• бъбречни заболявания (бъбречна хипертония);
• увреждане на бъбречните съдове (реноваскуларна хипертония).

Симптоматичната хипертония може да се развие и при други сърдечно-съдови и ендокринни заболявания, както и в резултат на прием на някои лекарства.

При лечение на основното заболяване, устойчивото повишаване на кръвното налягане често също изчезва.

Развитие на артериалната хипертония

При хипертония най-засегнати са кръвоносните съдове, сърцето и бъбреците. В зависимост от степента на увреждане на тези органи се определя първи, втори или трети стадий на заболяването. Това разделение е предложено от Световната здравна организация (СЗО).

Лъжливо усещане за добро здраве

В ранните стадии усещането за добро здраве е измамно. Колкото по-стабилно се повишава кръвното налягане и колкото по-бързо расте, толкова по-голям е рискът от усложнения. Времето на преход от една фаза на болестта към друга зависи от способността на организма да компенсира промените. С отслабването на тези възможности се появяват увреждания на органите-мишени — усложнения, които могат да се развиват безсимптомно и да бъдат открити чак при хоспитализация в критично състояние.

В напредналите стадии на хипертония

Когато артериалната хипертония достигне по-напреднали етапи, функционирането на бъбреците и отделителната система значително се влошава. Повишеното налягане в бъбречните гломерули води до увреждане на техните мембрани. В най-тежките случаи това може да причини бъбречна недостатъчност, при което в тялото се натрупват азотни съединения, които в нормални условия се изхвърлят чрез урината. Това води до промени в състава на кръвта и, в крайна сметка, до кома поради интоксикация.

Усложнения на артериалната хипертония

При постоянно високо кръвно налягане има риск от увреждане на органите-мишени. В таблицата по-долу са посочени най-честите и опасни патологии, които възникват на II–III стадий на артериалната хипертония.

Хипертонична енцефалопатия

Едно от най-видимите нарушения в микроциркулацията на мозъка при устойчиво повишено налягане е хипертоничната енцефалопатия, според данни на Министерството на здравеопазването на Русия. Поради стеснените артерии, мозъкът получава все по-малко хранителни вещества. Това води до постепенен спад в когнитивните функции: нарушава се концентрацията, отслабва паметта. Ако не се започне лечение на този етап, рискът от съдова деменция, известна още като старческо слабоумие, значително нараства.

Лечение на първична артериална хипертония

В началния стадий на заболяването, понижаването на кръвното налягане може да бъде постигнато без радикална терапия, само чрез промяна на начина на живот.

Според Националните клинични препоръки, намаляването на приема на сол наполовина — от 10 до 4.5 грама на ден — може да свали кръвното налягане с 4–6 мм живачен стълб. При сваляне на излишни 10 кг тегло, налягането се понижава с 5–20 мм живачен стълб.

Ако е необходимо лекарствено лечение на която и да е от стадиите на заболяването, то трябва да бъде назначено от лекар. Изборът на медикаменти зависи от съпътстващите заболявания. Например, ако пациентът страда както от хипертония, така и от захарен диабет, не трябва да му се предписват лекарства, които могат да повишат нивото на кръвната захар.

Лекарствата трябва да се приемат стриктно по предписания график, без пропускане с мисълта „налягането падна, значи вече нямам нужда от хапчета“. Ефективността на терапията зависи от концентрацията на активното вещество в кръвната плазма. При спиране на медикаментите, хипотензивните средства се елиминират от организма и кръвното налягане отново се повишава.

Артериалната хипертония е хронично заболяване, което не отшумява от само себе си. Медикаментите намаляват налягането и подпомагат нормалната функция на организма. Ако лечението се прекрати, състоянието бързо ще се влоши до същите нива като преди терапията. Ето защо е толкова важно не само да се следи за редовността на приема, но и да се подхожда съзнателно към лечението.