Препарати от налягане на ново поколение

Съвременните препарати за лечение на високо налягане могат да бъдат разделени на десет основни групи в зависимост от механизма на действие. Лекарят, след внимателно проучване на оплакванията на пациента и резултатите от изследванията, предписва едно или няколко лекарства. Важно е да подчертаем, че пациентите не трябва да сменят предписанията самостоятелно. Лекарствата за сърдечно-съдови заболявания не са от тези, които можете да “препоръчате на приятел”. Неправилният избор на медикаменти може да доведе до сериозни последици. Всички антихипертензивни средства се отпускат по лекарско предписание. В тази статия ще разгледаме съвременната класификация на тези препарати на базата на активните вещества и начина, по който те влияят на организма.

Често хората питат в аптеките за препарати за налягане на ново поколение, които нямат странични ефекти. Но, за съжаление, това не съществува в практиката. Всички ефективни лекарства имат свои странични ефекти. Пациентите трябва да отделят време, за да намерят в сътрудничество с лекаря своята група лекарства за лечение на хипертония (ХБ). Налага се да се тестира ефективността на предписаното лечение, да се коригира дозата или дори да се замени медикаментът, ако не е подходящ.

Класификация на препаратите за повишено артериално налягане (АН)

Диуретици или мокрогонни средства

Тези препарати увеличават работата на бъбреците, като изхвърлят соли и излишна вода от организма. В резултат на това обемът на циркулиращата кръв намалява, а съдовото съпротивление се понижава — налягането спада. Не всички мокрогонни средства са подходящи за тази цел. Основното изискване за подобни лекарства е да бъдат нежни и да осигуряват продължителен диуретичен ефект, като същевременно запазват калия в организма. Много лекарства от тази група са част от комбинираните препарати за лечение на ХБ.

Най-разпространените са тиазидите. Индапамид се предлага както в чиста форма, така и в комбинации. Гидрохлоротиазид и хлорталидон обикновено са част от лекарствата за налягане. Примери за комбинации: хлорталидон + атенолол, хлорталидон + азилсартан. Налични са множество комбинации с гидрохлоротиазид и различни лекарства за ХБ: с хинаприл, рамиприл, кандесартан, бисопролол, лозартан, валсартан. Индапамид често се среща в комбинация с лизиноприл, амлодипин и периндоприл.

Когато диуретиците са предписани правилно от лекар, страничните ефекти обикновено са минимални. Загубата на калий не е значителна. Понякога пациентът трябва да замени препаратите поради алергична реакция. В определени случаи лекарят може да предпише добавки с калий.

Понякога един вид мокрогонно не е достатъчно. Съществува препарат, който комбинира два диуретика: гидрохлоротиазид и триамтерен (съхраняващ калия). Показанията за употреба на това средство включват: отечен синдром, цироза на черния дроб и хипертония.

Средства, влияещи на активността на ангиотензинпревращающия фермент (АПФ)

В нашето тяло функционират няколко системи, които поддържат артериалното налягане в нормални граници. Една от тях е ренин-ангиотензиновата система. Няма да навлизаме в подробности относно начина на работа на тази система, но е важно да споменем, че основното активно вещество, което повишава налягането, е олигопептидът ангиотензин II. Когато се получи нарушение в съдовия баланс, ангиотензинът трябва да бъде инхибиран. За тази цел е разработена обширна група лекарства.

Поколенията на препаратите за налягане, влияещи на ангиотензин II, постоянно се обновяват. Такова известно средство, каквото е еналаприл, вече не се смята за ново, а на негово място е идвал периндоприл.

Периндоприл започва да действа приблизително след 1 час и е активен в продължение на 24 часа. Смята се за силен препарат и поради това много хора имат трудности при регулиране на дозировката, което е невъзможно без консултация с лекар. Един от частните странични ефекти е твърде силното понижение на налягането, което е опасно. Понякога кардиологът е принуден да отмени напълно медикамента от тази група. Но при силно изразени симптоми на хипертония, периндоприл е идеален избор, особено в комбинация с индапамид. Кашлица и недостиг на въздух при прием на периндоприл са значително по-редки и по-слабо изразени в сравнение с еналаприл.

Блокатори на АПФ

Новите препарати за налягане, които нямат странични ефекти под формата на кашлица, са блокаторите на АПФ. Те действат по подобен начин, но с по-висок профил на безопасност. Към тях спадат кандесартан, епросартан, ирбесартан, лозартан и телмисартан. Валсартаните вече не се считат за нови.

Сартаните понижават налягането след около 3 часа, но максималният ефект се проявява след 4-8 седмици постоянен прием. Правилният прием на тези средства намалява риска от смъртност при пациенти с висок риск от сърдечно-съдови заболявания. Блокаторите на АПФ от групата на сартаните са по-скъпи от инхибиторите на АПФ, тъй като действат по-избирателно и се понасят по-добре.

Бета и алфа адреноблокатори

Тази група препарати действа чрез намаляване на активността на адреналина, който повишава налягането, честотата и силата на сърдечните съкращения. Адреноблокаторите се предписват на хора, при които инхибиторите на АПФ не помагат, както и на пациенти със сърдечни заболявания. Тук се различават няколко поколения лекарства. Най-ранните от тях са атенолол и метопролол. В днешно време лекарите предписват основно бисопролол, самостоятелно или в комбинация с диуретичен компонент.

Бисопролол действа основно чрез сърцето, намалявайки минутния обем на кръвта. Освен това влияе на съдовете и активността на ренина. В резултат на това се намалява налягането и сърдечната честота. Предписва се при хронична сърдечна недостатъчност, за профилактика на стенокардични пристъпи и за борба с хипертонията. Страничните ефекти могат да бъдат опасни: рядък пулс, световъртеж и нарушения в сърдечната проводимост.

Комбинирано адреноблокиращо действие има карведилол. Това е алфа и бета адреноблокатор, който се счита за силен препарат от ново поколение. Той понижава налягането чрез сърцето и периферните съдове, разширявайки ги. Предписва се за лечение на стабилна стенокардия, хронична сърдечна недостатъчност и хипертония.

К бета адреноблокаторите от III поколение спада небиволол. Той има по-добре изразено съдорасширяващо действие и по-висок профил на безопасност.

Блокатори на калциевите канали

Калцият в нормални условия поддържа сократимостта на миокарда и тонуса на съдовете. За понижаване на налягането при хипертонична болест (ХБ) е разработена група препарати, които ограничават неговото влияние.

Блокаторите на калциевите канали се считат за силни лекарства и понякога се предписват като спешна помощ при много високо налягане. От ранното поколение известни представители са верапамил и нифедипин. Новите препарати включват амлодипин (II поколение) и лерканидипин (III поколение).

Амлодипин се предписва при хипертония и стенокардия. Някои от страничните ефекти включват хипотония, усещане за сърцебиене, отоци и влошаване на работата на сърцето. Лерканидипин понижава налягането основно чрез действието си върху съдовото русло, поради което страничните ефекти, свързани със сърцето, са значително по-малко изразени. Показанията за употреба на лерканидипин включват само хипертонична болест.

Агонисти на имидазолиновите рецептори

Друга група нови препарати от налягането са известни като алфа-2 адреномиметици, които действат централно.

Както вече споменахме, жизненоважната поддръжка на налягането в съдовото русло се контролира от множество системи в организма. Една от тях е съдоводвигателният център в мозъка. Представител на тази група е моксонидин, който намалява активността на този център, което води до постепенно понижение на налягането.

Препаратите на основата на моксонидин качествено понижават налягането, но в сравнение с другите, моксонидин е противопоказан при остра и хронична сърдечна недостатъчност, състояния, които често съпътстват хипертонията.

Нежеланите ефекти от приема на моксонидин включват сухота в устата, диария, сънливост, главоболие, безсъние и нервност.

Заключение

Както виждаме, новите препарати за налягане нямат странични действия. Изборът на медикамент се прави от лекаря на базата на анализа на кръвните тестове, ЕКГ и показателите на тонометъра. Преди посещение при лекар, е полезно да водите дневник на стойностите на налягането, където да записвате измерванията сутрин, през деня и вечерта.

Положително влияние върху налягането оказват и спазването на диета с ниско съдържание на сол, животински мазнини и лесни въглехидрати, както и редовната физическа активност.