Мифове за хипертония

Мит №1: Живеенето “под налягане” не е опасно

Хипертонията може дълго време да не оказва влияние върху здравето и да не притеснява човека. Въпреки това, по време на този период могат да се появят необратими последици за органите-мишени: бъбреци, мозък, сърце и съдове. Те могат да доведат до сериозни усложнения като инсулти и инфаркти. Не бива да се живее “под налягане”. Необходим е строг контрол на стойностите на кръвното налягане, което не трябва да надвишава 140/90 мм живачен стълб. Повишеното налягане често се съпровожда от леки симптоми, като главоболия. Много хора не им отдават значение и приемат обезболяващи, без да осъзнават, че това е израз на хипертония.

Мит №2: Хипертонията засяга само възрастни хора

Това е далеч от истината. Обикновено в групата с риск от развитие на хипертония влизат мъже над 55 години и жени над 65 години. Въпреки това, заболяването е разпространено и сред младите хора. Те често страдат от вегетативно-съдова дистония, която в последствие може да предизвика сериозни прояви на хипертония. Често младите хора срещат вторични хипертонии – заболявания, които стават причина за хипертония.

Мит №3: Нормалното налягане е индивидуално за всеки

Не съществува понятие за “индивидуално налягане”. Всъщност, на всеки човек трябва да се стреми към стойности, не по-високи от 140/90 мм живачен стълб. При лечението налягането се понижава до нормални оптимални стойности. Понякога от пациенти се чува: “Не трябва да го понижавам, тъй като това е моето налягане и се чувствам добре с него”. Наистина, в началния стадий на понижаване на налягането могат да се появят определени нежелани ефекти, но за нормализиране е необходимо да свикнете с това състояние. Изключение правят възрастните хора и хората с придружаващи патологии. За тях се препоръчва налягането да се понижава единствено до стойности, които понасят добре.

Мит №4: Хипертонията е мъжко заболяване

Това е много често срещано заблуждение. Жените са подложени на същия риск, както и мъжете. По време на менопаузата, жените са защитени от много проблеми със сърдечно-съдовата система благодарение на естрогените, които намаляват активността на холестерола и благоприятно влияят на съдовете. Въпреки това, именно в периода на менопаузата жените са най-податливи на артериална хипертония. Самата хипертония може да се развие вследствие на дългосрочен стрес, емоционално натоварване и трудна работа. За съжаление, никой не е застрахован от тези фактори.

Мит №5: Чесънът лекува хипертония

Чесънът не може да излекува хипертонията. В миналото той често беше препоръчван на пациенти след прекаран инфаркт, смятайки се, че подобрява артериалните показатели. Има определена полза от него, но не трябва да се използва като антикоагулант. При хипертония е добре да се консумират храни с високо съдържание на калий и магнезий, като червена боровинка, брусница и крупнозърнести продукти. Също така е необходимо да се откаже от солта, тъй като този минерал задържа течности в организма. Има случаи, когато пациенти, отказвайки сол, постигат нормални стойности на налягането. Лечението на хипертонията трябва да започне с корекция на рисковите фактори: отказ от тютюнопушене, отслабване, нормализиране на въглехидратния метаболизъм и спорт. Корекцията на храненето дава много добри резултати, особено в начален стадий на хипертония. Ако човек спазва всички тези правила, но не достига нормални стойности на налягането, това е сериозен сигнал да се обърне към лекар.

Мит №6: Артериалната хипертония се предава по наследство

В това има истина. Един от рисковите фактори за хипертонията е наследствеността. Лекарят кардиолог винаги пита пациента дали в семейството му има хора с наследствена хипертония.

Мит №7: Ако налягането е повишено, трябва бързо да го понижим

Няма нужда да “сваляте” налягането. Трябва да се научите да го контролирате. Разбира се, ако налягането надвишава допустимите стойности, е необходимо незабавно да се повика спешна помощ. Пациент, който самостоятелно контролира състоянието си, трябва да помни, че неправилно подбраната медикаментозна терапия може да доведе до нарушения в микроциркулацията на кръвта, което може да предизвика необратими последици.