Методи за самоконтрол на захарен диабет

Основната цел на лечението на захарен диабет е да се поддържа нивото на захар в кръвта колкото се може по-близо до нормалното. За съжаление, човек трудно може да усети колебания в нивата на захар, които варират от 4 до 10 ммол/л. Това е едно от основните предизвикателства на захарния диабет, тъй като високите нива на захар в кръвта неминуемо водят до развитие на усложнения. Само редовният и чести самоконтрол на нивото на захар в кръвта ще позволи на вас и вашия лекар да оцените ефективността на лечението. Освен това, у дома можете да определите нивото на кетоновите тела, захарта и белтъка в урината, което ще помогне на вашия лекар да увеличи ефективността на терапията и да предотврати развитието на усложнения.

На пациентите с диабет тип 1, особено на младите хора, се препоръчва да извършват самоконтрол на захарта в кръвта ежедневно, няколко пъти на ден (поне преди основните хранения и преди сън, както и периодично след ядене). За възрастни с диабет тип 2, които следват диета и приемат захароспадни препарати, може да е достатъчно да се правят измервания няколко пъти в седмицата, но в различни часове на деня. Допълнителни измервания са необходими при промяна на обичайния начин на живот (спорт, пътувания, съпътстващи заболявания). Важно е да се консултирате с лекуващия лекар относно честотата на измерванията.

За определяне на нивото на захар в кръвта, пациентите могат да използват специални тест-ленти, които се оценяват визуално (чрез сравнение с еталонна скала) или с помощта на преносими устройства – глюкометри.

При анализ на кръвта за захар, независимо от метода, е необходимо да се получи образец кръв под формата на капка. Препоръчително е да се използват специални автоматични устройства за пробиване на кожата на пръста, наречени ланцети или ръкохватки за пробиване. Те работят на принципа на пружинния механизъм. Процедурата е почти безболезнена, а травмата на кожата е минимална и раната заздравява бързо. Особено удобни са устройствата, които позволяват индивидуален избор на дълбочината на пробиване в зависимост от дебелината на кожата, което е от особено значение за деца. Преди пробиването на пръста, ръцете трябва да се измият и подсушат. Пробивът трябва да се извърши на страничната повърхност на крайната фаланга на пръста, а не на подложката, тъй като последната често се използва за допир до различни предмети. Пробивите в това място са по-болезнени и раните заздравяват по-бавно. Получената капка кръв се нанася на тест-лента, при което настъпва химическа реакция, водеща до промяна в цвета на лентата.

Използването на тест-ленти за визуален контрол е по-евтин, но по-малко точен метод. В този случай цветът на тест-лента се сравнява с цветова скала, нанесена на флакона, в който се съхраняват тест-лентите, и по този начин се визуално определя съдържанието на глюкоза в кръвта. Диапазонът на стойностите от 4 до 9 ммол/л съответства на стабилна компенсация на въглехидратния обмен. Ако получените резултати не попадат в тези граници, е необходимо да се направи по-точно измерване на нивото на захар – с глюкометър или в лаборатория.

Глюкометрите са преносими, точни и лесни за употреба устройства. В момента на пазара има много видове глюкометри. Използването на устройството не изисква специално обучение, необходимо е само да го включите, да поставите тест-лента и да нанесете на нея много малка капка кръв. При закупуването на устройства, обърнете внимание на две основни точки – точността на резултатите и цената на анализите. За всеки уред от същата фирма се произвеждат определени тест-ленти, които са съвместими само с конкретния глюкометър. Следователно, вие трябва да знаете къде можете да купите допълнително тест-ленти за вашия глюкометър и каква ще е цената на един анализ. Всяка лента е предназначена само за едно изследване, така че цената на една лента е равна на цената на едно изследване.

Не бъркайте визуалните ленти с лентите за глюкометри – те са напълно различни, а само формата им е сходна.

При самоконтрол на нивото на захар в кръвта, целете се към цифри, близки до нормалните стойности, т.е. на гладно и преди хранене – не повече от 6 ммол/л, а 1,5-2 часа след хранене – не повече от 8 ммол/л. Препоръчителният диапазон на съдържание на глюкоза в кръвта (целевото ниво на глюкоза) трябва да бъде определен от вашия лекуващ лекар.

Всички резултати от измерванията е полезно да записвате в специален дневник, който ще показвате на лекаря при всяко посещение. Такъв дневник служи като основа за корекция на лечението.

За оценка на компенсацията на въглехидратния обмен не е достатъчно само да се извършва самоконтрол на захар в кръвта с необходимата честота. Съществува специален показател, който отразява средното ниво на захар в кръвта за последните 2-3 месеца. Той се нарича гликиран хемоглобин (HbA1c). Той трябва да се определя в лаборатория на всеки 3-4 месеца. Повишеното ниво на гликиран хемоглобин (над 6,5%) показва продължителна хипергликемия (повишаване на нивото на глюкоза в кръвта над нормалните стойности).

Съществува ясна взаимовръзка между нивото на глюкоза в урината и в кръвта. Захар в урината се появява, когато нивото ѝ в кръвта надвишава 10 ммол/л. Оттук произтича и ситуацията, която предизвиква въпроси у някои пациенти: защо нивото на захар в кръвта на гладно е добро (например 6 ммол/л), а в суточната урина е високо. Това означава, че през деня нивото на захар е било значително по-високо от 10 ммол/л, което е довело до появата на захар в урината. Следователно, при ежедневно и често измерване на захар в кръвта, измерването на захар в урината не носи допълнителна информация и може да не се извършва.

При недостиг на въглехидрати и/или инсулин, организмът не получава енергия от глюкозата и е принуден да използва запасите от мазнини вместо гориво. Кетоновите тела са продукти на разграждането на мазнините. Затова в определени случаи е необходимо да се провери наличието на ацетон (кетонови тела) в урината. Това трябва да се направи при много високи нива на захар в кръвта (няколко измервания над 14-15 ммол/л), съпътстващи заболявания, особено с повишаване на температурата, при гадене и повръщане. Това ще позволи навременна диагноза на декомпенсацията на захарния диабет и предотвратяване на диабетна кома. За определяне на кетоновите тела в урината съществуват специални визуални тест-ленти.

Определянето на количеството белтък в урината е важно, за да се предотврати развитието на диабетна нефропатия – много опасно усложнение на захарния диабет.

Белтъкът в урината се появява поради увреждане на кръвоносните съдове на бъбреците и нарушаване на функцията на филтрация. Нефропатията не се проявява на ранните етапи, поради което е изключително важно редовно да се извършва анализ на микроалбуминурия (минимални концентрации на белтък в урината). За това може да се даде урина в лаборатория или да се използват специални тест-ленти. При захарен диабет тип 1 такива анализи се правят веднъж на шест месеца, а при захарен диабет тип 2 – веднъж годишно.

Редовното измерване на артериалното налягане (АД) също ще ви помогне да контролирате състоянието си и да предотвратите развитието на нефропатия. Обсъдете с лекаря какво ниво на АД е необходимо да поддържате. Обикновено кръвното налягане не трябва да надвишава 130/80 ммHg. Най-лесно е да измервате АД с електронен тонометър.