Диабет и психика на човека

Сахарният диабет е ендокринно заболяване, характеризиращо се с абсолютна или относителна инсулинова недостатъчност. В резултат на това се нарушава обменът на вещества в организма. Важно е да се отбележи, че диабетът не само влияе на физическото състояние на човека, но и оказва значително въздействие върху неговата психика.
Психосоциални фактори на диабета
В Европа наблюдаваме така наречения “борсов диабет”, от който страдат бизнесмени, ръководители, учени и педагози. Това име е свързано с факта, че при рязко падане на акциите, бизнесмените често срещат проблеми с нивото на захарта в кръвта. Една от главните причини за относителната инсулинова недостатъчност са стресовите фактори.
Изследвания показват, че психосоциалните аспекти играят ключова роля както в развитието на диабета, така и в неговото протичане. Например, психологически травми, дългосрочно нервно напрежение и други стресови ситуации могат да доведат до повишаване на нивото на захарта в кръвта. Тази връзка е била забелязана още през 1674 година от Томас Уилис. Той установява, че при хора с диабет през петте години преди поставяне на диагнозата се наблюдава повишено количество стресови събития и дълготрайни преживявания. Учените У. Кенън в своите експерименти доказва, че гневът и страхът могат да влияят на обмена на въглехидрати, откривайки захар в урината на тези, които изпитват стресови ситуации, като например при изпити или напрегнати спортни събития.
Една от причините за възникването на диабет е дългосрочният емоционален стрес, който нарушава процесите на възбуждане и потискане в мозъка. Това може да доведе до образуването на огнища на застой в “захарния център” на хипоталамуса, което от своя страна предизвиква спазми на съдовете на панкреаса, нарушава окислителните процеси и води до хипоксия на бета-клетките, което допринася за развитието на диабет.
Психосоматични заболявания и диабет
Сахарният диабет принадлежи към психосоматичните заболявания, възникващи на фона на психологическите стресове. Психосоматичните болести представляват нарушения в адаптацията на организма към външни и вътрешни стресори. Връзката между психиката и тялото се осъществява чрез вегетативната нервна система, което може да доведе до увреждане на органите, имащи към това наследствена предразположеност.
Признаци на психосоматично заболяване:
- Началото на заболяването се провокира от психични фактори, като психотравма или емоционален стрес.
- Връзката на стреса с началото на заболяването и неговите обостряния е очевидна.
- Психосоматичните разстройства обикновено имат сезонен характер.
Психологически особености на хората с диабет
„Диабетът е начин на живот!“ – фраза, в която се съдържа дълбок смисъл, отразяващ социалните, медицинските и психологическите аспекти на живота на хората с диабет. За успешното управление на заболяването е необходимо формирането на начин на живот, основан на знания и умения, свързани с диабета. Сахарният диабет оказва влияние на всички системи в организма, което изисква особено внимание.
Психологическите особености включват:
- Прекаляване с храната. Болни от диабет могат да се опитват да заяждат своите проблеми, което води до консумация на вредни храни. Това, от своя страна, създава усещане за тревожност при появата на чувство за глад.
- Постоянно чувство на тревожност. Всеки участък от мозъка усеща психосоматичното въздействие на диабета, което води до безпричинни страхове и тревожни състояния.
- Психични разстройства. В тежки случаи могат да се развият психози и други сериозни разстройства.
Влияние на диабета върху поведението
Промените в поведението на диабетиците могат да се проявяват чрез няколко синдрома:
- Невротичен. Характеризира се с нестабилен емоционален фон, безрадостно настроение и раздразнителност.
- Астеничен. Проявява се в излишна възбудимост, конфликтно поведение, нарушения на съня и чувство на сънливост.
- Депресивен. Съпътства се с потиснато състояние, усещане за безизходица и тревожност.
Причини за психични заболявания при диабет
Нарушенията в организма могат съществено да повлияят на психиката. Стресовете, емоционалната нестабилност и негативните фактори на околната среда могат да ускорят развитието на диабет повече от консумацията на сладки храни.
Основни причини включват:
- Кислородно гладуване на мозъка.
- Хипогликемия.
- Промени в мозъчните тъкани.
- Интоксикация, свързана с заболявания на бъбреците или черния дроб.
- Психологически аспекти и социална адаптация.
Хората с диабет често изпитват:
- Повишени изисквания към себе си и околните.
- Нестабилна самооценка.
- Чувство на незащитеност и емоционална изоставеност.
- Постоянна несигурност в себе си и нужда от междуличностно общуване.
Какво да правят диабетиците?
Първото, което трябва да направите, е да разберете желанията и чувствата си. Важно е да се отнасяте към себе си с интерес и уважение. Всички чувства имат значение и е важно да разберете какво казват вашето тяло и емоции.
Медикаментозната терапия, разбира се, е необходима и значително подобрява качеството на живота, но не решава психологическите проблеми. Диабетикът трябва да следи здравословното си състояние, да проявява самодисциплина и психологическа устойчивост.
Формирането на начин на живот, отговарящ на диабета, включва:
- Приемането на ограниченията и любовта към себе си с тези ограничения.
- Необходимостта от преструктуриране на отношенията в семейството и на работното място.
В противодействието на хроничното заболяване са възможни две стратегии на поведение: пасивна и активна. Пассивното поведение включва защитни механизми, докато активните усилия предполагат адекватно възприемане на неприятностите и поддържане на положителния образ на себе си.
Важно е диабетиците да търсят подкрепа и информация за заболяването, да взаимодействат със специалисти и да намират емоционална подкрепа в групи за взаимопомощ. Психологическата подкрепа помага за развиването на вътрешни ресурси и позитивно самоощущение, поддържане на емоционално равновесие и здрави отношения с околните.
Терапевтични и профилактични мерки
Лечението на психични разстройства при хора с диабет се осъществява от психотерапевти и психолози. Индивидуалният подход към всеки пациент позволява да се проработят страховете и комплексите, както и да се отстранят дълбоките проблеми.
Лечението трябва да има поддържащ характер, а главната профилактична мярка за разстройства на психиката е изключването на негативната психологическа обстановка. На този път важна е подкрепата на семейството – съпрузите, децата и внуците.
Важно е да се разбере, че лечението трябва да бъде комплексно, включващо както медицински, така и психологически подходи.
Вашият коментар